Болести на сърцето: Кои са рисковите фактори и как да се предпазим
На 29 септември отбелязваме Световния ден на сърцето.
Сърдечно-съдовите заболявания заемат максимален условен дял в националната и международна статистика на смъртността. В последните години се следи “ подмладяване ” на заболяванията на сърцето , посочват от Военномедицинска академия (ВМА).
Този феномен евентуално съществува, само че също по този начин може да бъде пояснен и с въздействието на други фактори ,
като по-напредналата диагностика и осведоменост за заболяванията като всичко това прави допустимо да се сложи диагнозата на доста по-ранен стадий, в сравнение с е било преди 5 или 10 години, разяснява полк. проф. Ивайло Даскалов, шеф на Клиниката по кардиология на Военномедицинска академия (ВМА).
Това “подмладяване ” би могло да се регистрира и от позиция на променените фактори на околната среда в актуалния живот ,
които биха могли да акцелерират появяването на сърдечно заболяване. Сега главно място заемат психическият стрес, работата в електронна среда, неналичието на задоволително отмора и нощен сън, злоупотребата с алкохол, цигари, опиати и стимуланти, нездравословното хранене и неналичието на постоянно спортуване.
Българите не се разграничаваме от междинния европеец във връзка с най-често срещаните заболявания на сърцето .
Всеки трима от 10 индивида над 18-годишна възраст имат артериална хипертония, което прави болестта обществено значимо – освен заради високата периодичност на разпространяване, а и заради инвалидизиращи затруднения, до които води, безапелационен е проф. Даскалов.
Исхемичната болест на сърцето има по-ниска периодичност на разпространяване, само че по-висок % на годишна смъртност, към 12% .
Някои сърдечни аритмии, като предсърдното мъждене получават все по-голяма обществена значителност заради връзката с мозъчния инсулт, чиято годишна периодичност е към 21%, акцентира кардиологът.
Разбира се, когато по-образователно се приказва за сърдечни заболявания, би трябвало да е ясно, че в огромната си част те се предизвикат от съчетанието на рискови фактори
и генетична съдба, присъщи за съответния субект и положение. И защото никой не е в положение да промени наследствеността си, то единственото допустимо и действително на този стадий остава – профилактиката. Това е концепцията на Световния ден на сърцето – да се насочи публичното внимание към значимостта на ежедневното съблюдаване на профилактични ограничения във връзка с сърдечно-съдовата система, посочи началникът на Клиниката по кардиология на ВМА.
От най-голямо значение са предварителната защита на психо-емоционалния стрес ,
заседналия метод на живот, тютюнопушенето, нездравословното хранене и наднорменото тегло, оптимизацията на артериалното налягане, цялостен надзор на захарния диабет, покачвания холестерол и атерогенни фракции, пикочната киселина и нарушената бъбречна функционалност, които са измежду главните рискови фактори.
Голяма част от сърдечните събития могат да бъдат предотвратени посредством подобаващи превантивни ограничения ,
като повишение на физическата интензивност, здравословно хранене, отвод от тютюнопушене, безапелационен е проф. Даскалов.
Ежедневно всички ние се нуждаем от умерена двигателна интензивност.
Физическото натоварване е доста значимо за тренирането на сърцето, тъй като по този начин изтласква по-голямо количество кръв до всяка клетка в нашето тяло, където доближава повече О2. Разбира се, физическите натоварвания би трябвало да бъдат съобразени с самостоятелните благоприятни условия на всеки, припомня проф. Ивайло Даскалов.
Здравословно, уравновесено и вярно хранене е вторият важен фактор.
Важно е да се ограничи използването на сол до 5 грама на ден, хидрогенирани мазнини, алкохол и тютюневи произведения, защото те са високо рискови фактори. Пушенето е измежду главните аргументи за исхемична болест на сърцето . Никотинът в цигарите стеснява кръвоносните съдове, понижава притока на О2 към сърцето и покачва кръвното налягане – съществени фактори за пораждане на инфаркт. Безсънието и стресът са фактори , които също водят до сърдечни проблеми, заради конвулсия и свиване на съдовете на сърцето.
Не на последно място по значение са профилактичните прегледи,
безапелационен е проф. Даскалов. Рутинно се правят от общопрактикуващ доктор. Ако се открият отклонения от нормата към някое сърдечно заболяване, пациентът се съветва с кардиолог, който да изготви самостоятелна стратегия за промяна и надзор на рисковите фактори и по преценка – лекуване. Ако е налице фамилна обремененост, профилактичните прегледи нормално стартират още в юношеска или млада възраст.
При мъже след 45 година и дами след 55 година профилактичните прегледи са мощно целесъобразни и включват премерване на кръвното налягане ,
електрокардиограма, лабораторни проучвания на кръвна захар, холестеролова обмяна, бъбречна функционалност и пикочна киселина. Обикновено този целесъобразен размер се уголемява с цялостна кръвна картина, проучване на щитовидната жлеза, простатно характерен антиген при мъже, а при дами мамография и консултация с гинеколог.
Сърдечно-съдовите заболявания заемат максимален условен дял в националната и международна статистика на смъртността. В последните години се следи “ подмладяване ” на заболяванията на сърцето , посочват от Военномедицинска академия (ВМА).
Този феномен евентуално съществува, само че също по този начин може да бъде пояснен и с въздействието на други фактори ,
като по-напредналата диагностика и осведоменост за заболяванията като всичко това прави допустимо да се сложи диагнозата на доста по-ранен стадий, в сравнение с е било преди 5 или 10 години, разяснява полк. проф. Ивайло Даскалов, шеф на Клиниката по кардиология на Военномедицинска академия (ВМА).
Това “подмладяване ” би могло да се регистрира и от позиция на променените фактори на околната среда в актуалния живот ,
които биха могли да акцелерират появяването на сърдечно заболяване. Сега главно място заемат психическият стрес, работата в електронна среда, неналичието на задоволително отмора и нощен сън, злоупотребата с алкохол, цигари, опиати и стимуланти, нездравословното хранене и неналичието на постоянно спортуване.
Българите не се разграничаваме от междинния европеец във връзка с най-често срещаните заболявания на сърцето .
Всеки трима от 10 индивида над 18-годишна възраст имат артериална хипертония, което прави болестта обществено значимо – освен заради високата периодичност на разпространяване, а и заради инвалидизиращи затруднения, до които води, безапелационен е проф. Даскалов.
Исхемичната болест на сърцето има по-ниска периодичност на разпространяване, само че по-висок % на годишна смъртност, към 12% .
Някои сърдечни аритмии, като предсърдното мъждене получават все по-голяма обществена значителност заради връзката с мозъчния инсулт, чиято годишна периодичност е към 21%, акцентира кардиологът.
Разбира се, когато по-образователно се приказва за сърдечни заболявания, би трябвало да е ясно, че в огромната си част те се предизвикат от съчетанието на рискови фактори
и генетична съдба, присъщи за съответния субект и положение. И защото никой не е в положение да промени наследствеността си, то единственото допустимо и действително на този стадий остава – профилактиката. Това е концепцията на Световния ден на сърцето – да се насочи публичното внимание към значимостта на ежедневното съблюдаване на профилактични ограничения във връзка с сърдечно-съдовата система, посочи началникът на Клиниката по кардиология на ВМА.
От най-голямо значение са предварителната защита на психо-емоционалния стрес ,
заседналия метод на живот, тютюнопушенето, нездравословното хранене и наднорменото тегло, оптимизацията на артериалното налягане, цялостен надзор на захарния диабет, покачвания холестерол и атерогенни фракции, пикочната киселина и нарушената бъбречна функционалност, които са измежду главните рискови фактори.
Голяма част от сърдечните събития могат да бъдат предотвратени посредством подобаващи превантивни ограничения ,
като повишение на физическата интензивност, здравословно хранене, отвод от тютюнопушене, безапелационен е проф. Даскалов.
Ежедневно всички ние се нуждаем от умерена двигателна интензивност.
Физическото натоварване е доста значимо за тренирането на сърцето, тъй като по този начин изтласква по-голямо количество кръв до всяка клетка в нашето тяло, където доближава повече О2. Разбира се, физическите натоварвания би трябвало да бъдат съобразени с самостоятелните благоприятни условия на всеки, припомня проф. Ивайло Даскалов.
Здравословно, уравновесено и вярно хранене е вторият важен фактор.
Важно е да се ограничи използването на сол до 5 грама на ден, хидрогенирани мазнини, алкохол и тютюневи произведения, защото те са високо рискови фактори. Пушенето е измежду главните аргументи за исхемична болест на сърцето . Никотинът в цигарите стеснява кръвоносните съдове, понижава притока на О2 към сърцето и покачва кръвното налягане – съществени фактори за пораждане на инфаркт. Безсънието и стресът са фактори , които също водят до сърдечни проблеми, заради конвулсия и свиване на съдовете на сърцето.
Не на последно място по значение са профилактичните прегледи,
безапелационен е проф. Даскалов. Рутинно се правят от общопрактикуващ доктор. Ако се открият отклонения от нормата към някое сърдечно заболяване, пациентът се съветва с кардиолог, който да изготви самостоятелна стратегия за промяна и надзор на рисковите фактори и по преценка – лекуване. Ако е налице фамилна обремененост, профилактичните прегледи нормално стартират още в юношеска или млада възраст.
При мъже след 45 година и дами след 55 година профилактичните прегледи са мощно целесъобразни и включват премерване на кръвното налягане ,
електрокардиограма, лабораторни проучвания на кръвна захар, холестеролова обмяна, бъбречна функционалност и пикочна киселина. Обикновено този целесъобразен размер се уголемява с цялостна кръвна картина, проучване на щитовидната жлеза, простатно характерен антиген при мъже, а при дами мамография и консултация с гинеколог.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ